Вентилите се класифицират като вентили с покачваща се или без покачваща се клапа. На шибъра с неиздигащ се ствол, показан на фигура-2, стеблото е с резба в долния край в портата. Когато ръчното колело на стеблото се върти, портата се движи нагоре или надолу по стеблото по резбите, докато стеблото остава вертикално неподвижно. Този тип клапан почти винаги има индикатор тип стрелка, закрепен към горния край на стеблото, за да покаже позицията на клапана.
Вентилът с издигащо се стебло, показан на фигурата, има стеблото, прикрепено към портата; портата и стеблото се издигат и спускат заедно, докато клапанът работи.
Вентилите, използвани в парните системи, имат гъвкави порти. Причината за използването на гъвкава врата е да се предотврати захващането на вратата във вентила, когато клапанът е в затворено положение. Когато паропроводите се нагряват, те ще се разширят, причинявайки известно изкривяване на телата на клапаните. Ако твърда порта приляга плътно между седлото на клапан в система със студена пара, когато системата се нагрява и тръбите се удължат, седалките ще се притиснат към портата, заклинвайки портата между тях и затваряйки клапана. Този проблем се преодолява чрез използване на гъвкава врата (две кръгли плочи, прикрепени една към друга с гъвкава главина в средата). Този дизайн позволява на портата да се огъва, когато седлото на клапана го компресира, като по този начин предотвратява затягането.
